Морт Сал

Мор Сал, роден като Мортън Лайон Сал на 11 май 1927 г. в Монреал, Квебек, Канада, е бил комик и актьор. Родителите му са били еврейски имигранти от Доунтаун Ийст Сайд в Ню Йорк Сити. Баща му, Хари Сал, е имал амбиции да стане драматург на Бродуей, но в крайна сметка е работил като служител на ФБР и съдебен репортер. Семейството се премества в Лос Анджелис, когато Морт е бил млад, където посещава гимназия Белмонт и допринася за училищния вестник.

Ранният живот на Сал показва разнообразни интереси; на 14 години той се присъединява към ROTC и получава награди за стрелба и американски дух. По-късно служи в САЩ. През 1942 г. служи с 93-та група за въздушни депа в рамките на ВВС на армията, базирана в Аляска. След като завършва военната си служба, Сал получава бакалавърска степен от Калифорнийския университет в Южна Калифорния през 1950 г., със специализация в транспортно инженерство и управление на градове. Той се опитва да се утвърди като стендъп комедиант в Лос Анджелис между 1950 и 1953 г., без първоначален успех.

През 1953 г. започва професионалната му кариера на изпълнител с участие на сцената на нощния клуб „hungry i“ в Сан Франциско. Зал бързо придобива популярност, представяйки се в нощни клубове, театри и колежни кампуси. Той пионерства уникален стил на социална сатира, използвайки импровизирани монолози и вестник като реквизит. Работата му привлича значително внимание; статия на корицата на списание „Time“ го представя през 1960 г. Той се появява по телевизията и във филми, включително „В любов и война“ (1958), „Всички млади мъже“ (1960), „Джони Кул“ (1963), „Докторе, май шегувате се!“ (1967), „Не предизвиквай вълнение“ (1967), „Вътре в Третия райх“ (1982), „Нищо не трае вечно“ (1984), „Джонатан Уинтърс: На ръба“ (1987), „Живот на комедиант“ (1993) и „Мак Роуз“ (2013). Джон Ф. Кенеди поиска помощта му при писането на шеги за предизборни речи, а след убийството на Кенеди, Зал публично критикува Доклада Уорън. Животът и кариерата му са документирани в биографията на Джеймс Къртис, „Последният оцелял“ (2017) и във филма на Робърт Б. Вайд, „Мо̀рт Зал: Лоялната опозиция“ (1989). Той се жени четири пъти, а синът му, Мо̀рт Зал-младши, умира през 1996 г.