Паоло Кесисоглу, актьор, комедиант и италиански телевизионен водещ, е особено известен със създаването, заедно с Лука Бизари, комик дуо, известен като Лука и Паоло.
Роден като Алесандро Еспозито и представящ се под името Алесандро Сиани, той се утвърди в Италия като актьор, филмов режисьор, сценарист и комедиант.
С името на изкуството Макчо Капатонда, това е Марчело Макия, известен в Италия като комедиант, актьор, сценарист, режисьор и ютубер.
Роден в Ливорно на 3 февруари 1947 г., Маурицио Микели е италианец, който работи като актьор, озвучаващ актьор, комедиант, автор, драматург и телевизионна личност. Прекарва ранните си години в Ливорно до 11-годишен, когато семейството му се премества в Бари, където остава десет години. След завършване на класическата гимназия Орацио Флако в Бари, той се премества в Милано на 21-годишна възраст, за да преследва актьорските си амбиции. Това го отвежда да учи в школата на Piccolo Teatro di Milano и да придобие степен по D.A.M.S. от Университета в Болоня с Луиджи Скуарзина. Кариерата на Микели започва с дебют в театър-кабаре «Il Refettorio» в Милано, където изпълнява 'Madre scoraggio' от Франко Небия. Той продължава да усъвършенства занаята си, работейки с Патрис Шеро в Пиколо Театро ди Милано и Алдо Трионфо в Театро Стабиле дел’Акуила. През късните 70-те и 80-те години той придобива широка популярност като комедиант чрез участия в музикални и комедийни предавания като Fantastico , W le donne , Al Paradise и A tutto gag . Този период включва и активна сценична дейност, където създава популярни персонажи с пулийски произход, включително влюбен мъж и диджей Дино де Нитис. Той се появява и във филми като Allegro non troppo (1976) и Sono un fenomeno paranormale (1985), и е известен с ролята си в Il commissario Lo Gatto (1986). Извън комедийните си изпълнения, Микели е демонстрирал разнообразни творчески занимания. Той режисира няколко филма между 1974 и 1988 г., включително Patria e mammà , Giovinezza addio! , Magic Modern Macbett , Mi voleva Strehler , Nudo e senza meta , In America lo fanno da anni и Un mandarino per Teo . Той също така пише и изпълнява десет представления от 1972 г., като Mi voleva Strehler (1978), съавторство с Умберто Симонета, става особено известно, с участието на Джовани Дел Джудиче на пиано и достига над 1000 представления, дори бивайки поставено в Париж. Микели е автор на романа Garibaldi amore mio през 2002 г., който е адаптиран в театрална комедия, изпълнявана през 2003-2004 г. в театър Франко Паренти в Милано. Той също така публикува автобиографията си, Sciambagne! , през 1996 г. и води телевизионното предаване за викторини 'Il delitto è servito' от 1992 до 1993 г. През 1999 г. получава титлата Ufficiale-Ordine al merito della Repubblica italiana. Той е във връзка с актрисата Бендикта Боколи от 1998 г. и те се ожениха на 28 август 2025 г.
Италианският entertainer Нери Маркоре, гласов актьор, телевизионен водещ, певец и имитатор, е роден на 31 юли 1966 г. в Порто Сант’Елпидио. Кариерата му започва на 12-годишна възраст с гастролиращи и телевизионни предавания, водени от Джанкарло Гвардабаси, и често се появява по радиото 'Radio Aut Marche' в началото на кариерата си. Той демонстрира своя талант рано, спечелвайки сегмент от 'La Corrida di Corrado' през 1988 г. и достигайки финала на 'Stasera mi butto' през 1990 г. като единственият любителски участник. Професионалният път на Маркоре включва разнообразни роли в киното, телевизията и озвучаването. През 1990 г. той получава диплома по парламентарен превод на английски и немски език. От 1991 до 1992 г. е част от сатиричното предаване 'TG X' по Rai 2. Дебютира като гласов актьор и в театъра през 1993 г., играейки Панталоне в 'La finta ammalata'. От 1994 г. има участия в 22 филма и телевизионни предавания, включително Incantato (2003), който е представен на филмовия фестивал в Кан, Viol@ (1998), Bimba - È clonata una stella (2002), The Second Wedding Night (2005), Viva Zapatero! (2005), Pope John Paul I: The Smile of God (2006), Lessons in Chocolate (2007), The Tourist (2010), Fuoriclasse (2011-2015), Asterix and Obelix: God Save Britannia (2012), I Can Quit Whenever I Want (2014) и неговия продължение I Can Quit Whenever I Want: Ad Honorem (2017), Medici (2019) и My Paper Dolls (2023). Той също така участва в 'Il Pippo Chennedy Show' (1997) и 'L'ottavo nano' (2001). Работата на Маркоре като гласов актьор е обширна, обхващайки множество герои в италианските дублажи на The Simpsons , Looney Tunes , Merrie Melodies и The Powerpuff Girls . Той озвучи г-н Маки и Биг Гей Ал в първия италиански дублаж на South Park , както и осигури гласове за How the Toys Saved Christmas , Momo , Kate - The Taming of the Shrew , Leo the Lion , Il Generale e i Fratellini d'Italia и Hazbin Hotel . Той разказваше Silvio Forever и Figli del destino . От 2001 до 2011 година съ-водеше предаването за викторини на Rai 3 'Per un pugno di libri'. Участва в телевизионния сериал Tutti pazzi per amore от 2008 до 2012 година и дебютира със шоуто 'Un certo signor G.' през 2008 година, отдайнически поклон към Джорджо Габер. Той също така е режисирал Teatro delle Api в Порто Сант'Елпидио. През 2003 година получава номинация за Давид ди Донатело и печели Настро д’Аргенто за изпълнението си в Il cuore altrove .
Антонио Едуардо Таранто, известен професионално като Нино Таранто, е италиански актьор, роден в Неапол на 28 август 1907 г. Родителите му са Раймондо Таранто, шивач, и Мария Саломоне. Имал е по-млад брат, Карло, който също се занимава с актьорска кариера. Ранният живот на Таранто включва изпълнения; започнал е като детски актьор през 1918 г. с местни театрални трупи, дебютирайки в Teatro Centrale в Неапол на тринадесет години. Учил се е на пантомима и танци и по-късно се присъединява към трупата на Салваторе Кафиеро през 1927 г., последвано от присъединяването му към театралната компания Cafiero-Fumo през 1928 г. Кариерата на Таранто претърпява значителен обрат през 1928 г., когато постига успех в жанра сценаджиата. През същата година той обикаля Съединените щати, използвайки приходите за да създаде собствена компания за вариоте. През 1933 г. Ана Фуже го открива и го изстрелва в ревю представления, където често се представя заедно с Ванда Осирис и Титина Де Филипо. Той дебютира в драматичен театър и ревю през 1933 г. Неговият комедиен стил често включваше персонажи макиети, забележително Чичо Формаджио, създадени от Чофи и Писано, и барон Карло Маца; отрязан поляк на шапка става отличителен елемент от неговия комедиен образ. Нино Таранто се появява в над 80 филма между 1924 и 1971 г., като в крайна сметка участва приблизително в 100 филма през цялата си кариера. Филмографията на Таранто включваше участия в Nonna Felicita (1938) и важна роля в Anni facili (1953), за което той получи награда Настро д’Арженто (Сребърна лента) през 1953 г. През 60-те години често се появяваше като спътник на Тото, сътрудничейки си с него в няколко филма. От средата на 60-те до 1973 г. участва в деветнадесет музикални филма заедно с популярни певци. Работата му се простираше извън киното, обхващайки телевизионни филми, музикални предавания, радиопрограми като Rosso e nero , Chicchirichì и L'occhio magico , и записа песни. Водещ беше на Il fiore all'occhiello през 1958 г. През 1957 г. участва в Bello di papà , който по-късно е адаптиран за телевизия през 1965 г. RAI продуцира четирисериен документален филм за него, Taranto Story , през 1985 г. Нино Таранто почина в Неапол на 23 февруари 1986 г.
Италиански entertainer, Паоло Роси работи като актьор, писател, комедиант, певец-композитор и се появява по телевизията. Роден на 22 юни 1953 г. в Монфальконе, Гориция, той е смятан за миланец по заместване. Баща му, Нело Роси, известен още като Лионело Роси-Кобау, има забележителна история, като се е сражавал доброволно за Италианската социална република. Ранният живот на Роси включва преместване във Ферара по време на юношеството и получаване на диплома като химически техник; дори завършва като химически експерт. Служил е в армията близо до Торино, командвайки танк и получавайки прякора „Капитан Снежанка“, преди да бъде освободен като сержант. Роси започва кариерата си на изпълнител през 1978 г., дебютира на сцена в Милано с Историята на войника на Дарио Фо. Става член на ‘compagnia dell’Elfo’ и продължава да работи с тях през ранните 80 години, появявайки се в продукции като Враг на класата през 1983 г. Театралният му стил черпи вдъхновение от Комедия дел'арте, Брехт и Молиер, което кара критиците да го опишат като ‘италиански среден път между Дарио Фо и Лени Брус’. Той разширява обхвата си с телевизионни участия в предавания като Su la testa и Il laureato , и дебютира във филми през 1986 г. Работата му от средата на 80-те години включва роли във филмите на Карло Ванзина, Via Montenapoleone и Montecarlo Gran Casinò , както и сценична постановка на Бурята на Шекспир. От началото на 90-те години Роси издава няколко албума, съвместно с артисти като Енцо Джаначи, Емир Кустурица, Виничио Капосела и Modena City Ramblers. Той участва във фестивала Санремо през 1994 и 2007 година. В неговия каталог на писател са включени Camerieri , за което получава сребърен лентов знак през 1996 година, и сътрудничества с Gino e Michele по произведения като Recital , Chiamatemi Kowalski , C'è quel che c'è и Operaccia Romantica . Той също така е поставял социално ангажирани представления като The Times They Are a-Changin …Un'altra Volta …Again! и е представял Milanon Milanin . От 1986 година нататък Роси е ключова фигура в създаването и успеха на кабаре театъра Zelig в Милано заедно с Клаудио Бизио и Силвио Орландо. Той се е изявявал в продължение на тридесет години, обхващайки от клубове до големи сцени, традиционен театър до кабаре, телевизия и циркови шатри, ангажирайки се със съвременни събития и представяйки както стари, така и модерни класики.
Паоло Хендел е италиански актьор, драматург и комедиант, роден на 2 януари 1952 г. във Флоренция. Към 2024 година е на 74 години и е Козирог. Започва кариерата си като изпълнител в кабаре около възрастта си 30, сътрудничейки си с флорентинския певец и актьор Давид Риондино в началото на 80-те години. В ранна възраст е работил на различни позиции, включително пазач на дивеч, охранител на гараж и детектив. Комедийният стил на Хендел е известен с неговите сатирични и сюрреалистични комични монолози. Той започва да пише комедийни монолози за театър през 80-те години, често съвместно с Пиеро Метели. От средата на 70-те години създава театрални представления като „Via Antonio Pigafetta, navigator“, което има премиера през 1987 г., и по-късно „Caduta Libera“ (1990/92). Започва телевизионните си изяви през 1985 г. и води „I martedì di Paolo Hendel“ по Rai 3 от 1987 до 1988 г., сатиризирайки личности като Wanna Marchi, Silvio Berlusconi и Umberto Bossi. Той се появява и в „Teletango“ през 1987 г. Паоло Хендел получи широко признание през 1996 г. благодарение на ролята си на „Каркарло Праветеони“ в шоуто за забавления на Italia 1 Mai dire Gol . Каркарло Праветеони, циничен капиталист, който се кандидатира за кмет на Милано и е представен като базиран на фигури като Силвио Берлускони, става един от най-известните му персонажи. Той се е появявал в няколко филма, включително It's Happening Tomorrow и The Week of the Sphinx , режисирани от Даниеле Лукети, и също така е участвал във филми на Марио Моничели, Леонардо Пиерациони и Алесандро Бенвенути. Той допринася за 'Comici su Italia 1' през 1998/99 г. и участва в комедийното предаване 'Rido' на Rai през 2000 г. От октомври 2015 г. пише двуседмична колонка, наречена 'Kindergarten' за 'Unità'. През 2017 г. направи премиера на ново театрално представление, 'Fuga da via Pigafetta', и посети затвора Соличеано, за да протестира срещу пренаселеността. Публикува 'La giovinezza è sopravvalutata' с Марко Викари през 2018 г. и е написал три книги, включително ‘Ma culo è una parolaccia?’ (1998) и ‘Come truffare il prossimo e vivere felici’ (2014). Към 2026 г. ще се появи във филма 'Un Weekend Artificiale'.
Родена на 25 юли 1963 г. в Рим, Сабина Гуцанти е италианка, която работи като сатирик, актриса, писател и продуцент. Тя произлиза от семейство, занимаващо се с медии; баща ѝ, Паоло Гуцанти, е журналист и бивш политик. Има двама братя и сестри – Корадо Гуцанти и Катерина Гуцанти. След завършване на гимназия „Орацио“ в Рим и получаване на диплома от Националната академия за драматично изкуство през 1985 г., тя започва кариерата си, изпълнявайки на сцена с брат си Корадо. Комедийният стил на Гуцанти се фокусира върху изследването на социалния и политическия живот в Италия. Тя придобива популярност в края на 80-те и началото на 90-те години чрез имитации на личности като Моана Поци, Масимо Далема и Силвио Берлускони. Нейните ранни телевизионни участия включват Proffimamente non stop (1987) и Matrjoska (1988), като последното е подложено на цензура и преименувано на L'araba fenice . Тя също така участва в ситкома Ovidio през 1988 г. и се появява в предавания като La TV delle ragazze през 90-те години, често заедно със Серена Дандини. През 90-те години тя изпълнява комедийни шоута като Con fervido zelo (1991) и Non io: Sabina e le altre (1994). Значима точка в кариерата ѝ е създаването и воденето на къснонощното политическо сатирично шоу Raiot (2003). Тази програма, озаглавена Raiot - Armi di distrazione di massa , се оказа противоречива и предизвика правни действия от страна на Mediaset. Впоследствие е премахната от архивите на RAI. В отговор на тази цензура тя режисира документалния филм Viva Zapatero! (2005), който получи положителни отзиви и ѝ донесе награда Nastro d'argento. Тя продължи да режисира филми като Sympathy for the Lobster (2007) и Le ragioni dell’aragosta (2007). През 2010 г. тя съавторства, продуцира и режисира документалния филм Draquila - L'Italia che trema , последван от режисирането на Franca la Prima (2011), отдайнически поклон пред Франка Валери. Тя създава и сценичното шоу Sì, Sì, Sì….oh Sì! през 2011 г. Нейните участия включват роли във филми като La trattativa (2014) и тя води телевизионното предаване Un due tre…Stella! по La7 през 2012 г. Гуцанти е последовател на Ничирен будизма и член на Soka Gakkai International от 1987 г.
Антонио Росато, канадски актьор и говорител, е запомнен с участието си в екипа на SCTV и Saturday Night Live, както и за гласа на Луиджи в карикатури Приключенията на Super Mario (1990) и неговите телевизионни серии от 1991 г.
С името на изкуството Уолтър Чиари, роден Уолтър Микеле Армандо Аничиарико, е италиански художник, който прави кариерата си като актьор, комедиант, кабаретист и телевизионен водещ.
Фердинанд Гийом, известен още под псевдонимите Тонтолини и Полидор, е актьор, филмов продуцент, режисьор и френски цирков художник, който става италиански гражданин в епохата на безшумно кино.
Албания
1
Армения
1
Аржентина
24
Австрия
28
Австралия
22
Азербайджан
1
Белгия
13
България
31
Бенин
2
Боливия
1
Бразилия
12
Канада
48
Швейцария
17
Чили
8
Камерун
1
Китай
7
Колумбия
2
Чехия
7
Германия
188
Дания
17
Доминиканска република
1
Алжир
2
Естония
5
Египет
4
Испания
74
Финландия
15
Франция
211
Обединеното кралство
148
Гана
3
Гърция
18
Гватемала
1
Унгария
7
Индонезия
8
Ирландия
20
Израел
9
Индия
11
Ирак
3
Иран
6
Ямайка
1
Япония
35
Кения
3
Южна Корея
20
Казахстан
1
Ливан
5
Латвия
1
Мароко
17
Мианмар (Бирма)
1
Малта
1
Малави
2
Мексико
28
Малайзия
7
Нигерия
19
Никарагуа
2
Нидерландия
2
Норвегия
12
Непал
3
Нова Зеландия
9
Перу
2
Филипини
35
Пакистан
7
Полша
8
Португалия
7
Катар
1
Румъния
1
Сърбия
3
Русия
9
Саудитска Арабия
4
Швеция
101
Словения
4
Словакия
2
Тайланд
2
Тунис
4
Турция
5
Тайван
1
Украйна
1
Уганда
7
Съединени щати
213
Уругвай
1
Узбекистан
1
Виетнам
1
Южна Африка
2
Италия има богата традиция в комедията, която обхваща театър, кино, телевизия, живи изпълнения и съвременен стендъп. Италианските комедианти са развили много различни форми на хумор през годините – от театрална комедия и кабаре до наблюдателен стендъп, сатира и скетч комедия.
Директорията на GiggleTime обединява италиански комедийни актьори, стендъп комедийни артисти, комици, изпълнители и други личности, свързани с италианската комедия и забавления. Разгледайте профилите по-горе, за да откриете комедийни артисти от различни поколения и да научите повече за техните кариери и работа.
Стендъп комедията се превърна във все по-забележима част от италианската сцена за развлечения, като изпълнители се появяват в комедийни клубове, театри, културни места и фестивали в цялата страна.
Италианските стендъп комедианти черпят от широк спектър теми, включително ежедневието, взаимоотношенията, работата, семейството, културата и съвременното общество. Някои изпълнители се фокусират върху лични истории и наблюдателен хумор, докато други използват сатира, ирония, персонажи или по-експериментални форми на комедия.
Милано и Рим са важни центрове за живи представления и комедия, докато комиците също изпълняват в градовете и регионите в цяла Италия. Растежът на дигиталните платформи е дал на новопоявилите се изпълнители допълнителни начини да изградят публика извън традиционния комедиен кръг.
Кабарето заема важно място в италианската комедия, свързвайки живото забавление с музика, театър, сатира и хумор. Италианското кабаре е създало изпълнители и комедийни групи, чиито творби достигат до публиката както чрез живи представления, така и чрез телевизия.
Традицията на театралната комедия в страната продължава да влияе и на съвременните изпълнители. Италианските комедианти могат да комбинират написан материал, персонажи, физическа комедия, импровизация и взаимодействие с публиката, вместо да разчитат изцяло на традиционния формат на стендъп комедията.
Тази комбинация от театрални и съвременни подходи дава на италианската комедия широк спектър от стилове и формати на изпълнение.
Киното и телевизията са изиграли важна роля за представянето на италиански комедианти пред по-широка публика. Италия има дълга история на комедийни филми и комични актьори, като изпълнителите често преминават между сцената, телевизията и киното.
Италианското телевизия също така е излъчвало комедийни скечове, музикални и развлекателни предавания и формати, които са помогнали да бъдат открити и популяризирани комедианти. Някои изпълнители са известни преди всичко като актьори, докато други са съчетали комедията с писане, режисура, водене или продуциране.
Връзката между италианската комедия и киното е особено силна, като комичните изпълнения формират важна част от филмовата традиция на страната.
Италианската комедийна сцена продължава да се променя, тъй като по-нови изпълнители експериментират с различни формати и начини за достигане до публиката.
Наред с комедийните клубове и театрите, комедиантите сега използват подкасти, YouTube, социални медии и стрийминг платформи, за да публикуват скетчове, клипове със стендъп комедия и друг оригинален материал. Тези платформи направиха възможно на новопоявилите се италиански комедианти да развиват аудитория независимо и да достигат до зрители извън техния регион.
Традиционната комедия и по-новите дигитални формати сега съществуват един до друг, създавайки възможности за голямо разнообразие от изпълнители и стилове.
Търсите италийски комедианти, италиански стендъп комедианти или комедийни изпълнители от Италия? Разгледайте директорията на GiggleTime по-горе, за да откриете комедианти и комични личности от различни области на италианското забавление.
Използвайте функцията за търсене, за да откриете конкретен комик или разгледайте профилите, за да откриете нови имена. Индивидуалните профили могат да включват биографична информация, детайли за кариерата, участия, снимки и други интересни факти.
Независимо дали се интересувате от италианска стендъп комедия, италиански кабаре, комедийни актьори, италиански телевизионни комедианти или известни италиански комедианти, GiggleTime улеснява откриването на хората зад италианския хумор.
Директорията продължава да расте, тъй като се добавят нови италиански комедианти и комедийни личности.
