Хулио Викторио Де Рисио, който публиката познаваше като д-р Тангаланга, беше аржентински комедиант, роден в Буенос Айрес на 10 ноември 1916 г. в квартал Балванера. Родителите му бяха итало-аржентински имигранти и той прекарва своите формиращи години в тази общност. Първоначално работи във фабрика за обувки и по-късно като обущар, женейки се на 25-годишна възраст. Въпреки това, кариерата му поема неочакван обрат през 1958 г., когато започва да записва шеги по телефона, за да забавлява болен приятел. Това случайно начало в крайна сметка определя професионалния му живот. Д-р Тангаланга комедията му се въртеше около шеги по телефона към непознати, често насочени към фирми и симулиране на оплаквания, които ескалираха в спорове и обиди. Стилът му често включваше аржентински сленг Лунфардо, абсурдни сценарии с измислен роднина и използване на вулгарен език и двойки значения. Особено запомнящо се обаждане беше с собственик на футболен терен, завършващо с фразата „Ойме, ме хизо миерда есте хийо де пута”. Той издаде над 40 албума с тези шеги по телефона, започвайки през 1989 г., и те се продадоха в над 250 000 копия между 1989 и 2013 г. Критици като Карлос Лоизоу и Алехандро Розичнер признаха работата му. Забележително е, че албумът 'Dr. Tangalanga es mundial' (1998) включваше Октавио за първи път. Въпреки че кариерата му претърпя пауза след 1965 г. заради смъртта на негов приятел, д-р Тангаланга възобновява записите си през 1980 г. по време на възстановяването си от хепатит. Популярността му нараства чрез неформални дистрибуторски мрежи в Аржентина през 80-те години. Последващите издания включват '40 Años Currando' (2004), което беше издадено изключително в Мексико, и запис на живо от клуб La Tristienda, който се появи като официален бутлег през 2006 г. Той също така понякога използваше имената Раул Таруфети или Лиценциадо Варела. Д-р Тангаланга умира на 26 декември 2013 г., оставяйки след себе си наследство като, според някои, най-известният изпълнител на шеги по телефона в испано-говорящия свят.