Глобална директория на таланти

Директория на комедианти

Разгледайте профилите на комедианти, кратки биографии, държава на произход и официални връзки.

1810 комедианти

Thirry Lhermitte

Роден на 2 4 ноември 1952 г. в Булон-Биленкорт, в Сена, Тиери Лермит работи във Франция като актьор, сценарист, драматург и филмов продуцент.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Xavier Deluc, френски талант, който е работил като актьор, режисьор и сценарист, е най-добре запомнен с телевизионните си изяви, особено в серията Marc Eliot, Dolmen, както и 12-сезонен участък на изследователския отдел, където той играе капитан Мартин Берние. В киното той оглавява филма от 1985 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Аристид Брюан

Роден на 6 май 1851 г. в Куртенай, Лоаре, Франция, Аристид Бруан е бил собственик на нощен клуб, изпълнител в кабаре и комедиант. Той произхожда от буржоазно семейство и като дете получава образование, включително изучаване на латински с местния свещеник. На 11-годишна възраст постига успех, като печели няколко награди в различни предмети, включително вокално музициране, в Имперския лицей на Сенс. Ранният живот на Бруан е белязан от финансови трудности; семейството му се е преместило пет пъти между 1863 и 1867 г. Той започва да композира песни още през 1862 г. След смъртта на баща му през 1866 г., Бруан напуска дома си на петнадесет години, за да си намери работа. Работи като чирак в бижутериен магазин и по-късно като бижутер, преди да служи за кратко като доброволец снайперист по време на Френско-пруската война през 1870 г. Впоследствие прекарва четири години, работеейки за Северната железопътна компания. През този период развива певческия и комедийния си талант, изпълнявайки в кафене-концерти и малки зали, наречени „гогети“. Получава признание благодарение на тези изпълнения и е окуражен да се представя в места като „Робинзон“, „Концертът на бадемовите дървета“ и „Концертът на епохата“. Сценичният образ на Бруан става разпознаваем, включващ високи ботуши, дълъг червен шал, черен кадифен сак и чести появи в червена риза. Художественият връх на Бруан настъпва между 1880 и 1905 г. През 1885 г. той открива собствения си клуб „Льо Мирлитон“, където забавлява публиката си с комедия на обиди. Клубът разполага и с едноименно списание с илюстрации от Анри дьо Тулуз-Лотрек, който създава емблематичен плакат с Бруан. На Бруан се приписва създаването на музикалния жанр шансон реалѝст и той е смятан за един от най-големите поети на парижкия сленг (арго). „Нини Пео д’Шиен“, „А ла Бастил“ и „Льо Ша Нуар“ са сред песните, които му донасят значително признание. Движението на реалистичния шансон, което Бруан спомага за създаването му, продължава до средата на 20-ти век, а Едит Пиаф е смятана за една от последните му интерпретаторки. След смъртта си в Париж (18-и арондисман) на 11 февруари 1925 г., Аристид Бруан е положен да почива в гробищата на Сюблини.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Вали Диа

Уали Диа е френски хуморист, роден на 6 декември 1988 година в Гренобъл. Родителите му са френци и сенегалци. През 2010 година се премества от Гренобъл в Нант, за да се занимава с комедия. Придобива обществено признание като участник в 'On n'demande qu'à en rire' от 30 юни 2011 до 29 октомври 2012 година, превръщайки се в редовен изпълнител ('pensionnaire') през ноември 2011 година. Комедийният стил на Диа се характеризира с енергични изпълнения, промени в гласа и танци. Той участва в шоуто 'On n'demande qu'à en rire' в Казино де Париж през 2012 г. Постига личен резултат от 95/100. След този успех, той се присъединява към Jamel Comedy Club през 2012 г. и обикаля Франция с шоуто си 'Garde la pêche!'. Той също така се е появявал в различни медии, включително воденето на 'Canal J Battle Dance' по Canal J през 2014 г. и във филма 'À toute épreuve' през 2014 г. Появи се във видеоклипа на Soprano за "Fresh Prince". От 2016 г. Диа има рецидивираща роля в телевизионния сериал „Полицейски участък“ и участва във филма „Терапия баща-син!”. През 2018 г. пусна второто си шоу „Заедно или нищо“ и получи рецидивираща роля в Netflix сериала „Осмоза“. От 2020 до 2024 г. имаше редовен сегмент във France Inter. В момента, от октомври 2024 г., има седмичен сегмент в Mediapart с откъси от „Един час за убиване“. Шоуто му „Един час за убиване“ беше забранено за реклама в парижкото метро през 2024 г. поради политическо съдържание. Диа представя политическа хроника, базирана на актуални събития, записана на живо на сцена. Той беше номиниран за награда „Молиер“ през 2025 г. за „Един час за убиване“. Неговите изпълнения често засягат съвременни проблеми, като тези, обсъдени в Марсилия на 10 октомври 2023 г. и Авиньон на 6 юли 2023 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Венсан Дюбоа

Винсент Дюбоа, роден на 14 юни 1964 г. във Фонтене-о-Роз, е френски хуморист и актьор. Израснал е с петима братя и сестри в Абили, Индр и Лоара. Преди да започне артистичната си кариера, е работил на различни места – първоначално като дърводелец, а по-късно като шофьор на линейка. Тези преживявания значително са оформили работата му; например, персонажът Мария Боден е вдъхновен от една баба, с която се е срещнал докато е работил като шофьор на линейка – конкретно, възрастна жена на име Мария, която е паднала от Solex по време на една от неговите мисии. Комичният път на Дюбоа започна през 1988 г., когато той започва да се изявява на сцена в Турс в Le Petit Québec. За пръв път изпълнява 'Les aventures Solexines de Maria Bodin' през 1989 г. и участва в 'Le cul entre deux chaises' същата година. През 1994 г. се среща с Жан-Кристиан Фрейсинет, което води до формирането на комедийния дует Les Bodin’s. Изпълненията на дуета включват Винсент да играе Мария Боден, 87-годишна матриарх, а Жан-Кристиан – нейния син, Кристиан. Тяхното чувство за хумор се основава на селски стереотипи и нежна сатира на традициите, въплъщавайки селския френски хумор. Те са забавлявали над пет милиона зрители във Франция. Винсент Дюбоа е не само комедиант, но и концертeн органeлист. В Консерваторията Национал Сюпрьор дьо Мюзик в Париж, Оливие Латри го напътства в органните му занимания, което води до първи награди в няколко музикални области. Като концертeн органeлист, той е представял изпълнения в цяла Европа, САЩ, Канада и Азия, често обединявайки сили с ансамбли като Лос Анджелис Филхармони и Хонг Конг Филхармони Оркестра. От 2016 г. той е органeлист в катедралата Нотр Дам в Париж. Забележителни изпълнения включват 'Мария Боден' (1993), 'Лез Боден’ ен дюо' (1995) и 'Л’Иногурасион дьо ла сал дьо фет’ (2000-2006). Той се е появявал във филми като 'Жай фам !!!' (2001) и 'Коз тужур!' (2004). Лез Боден’ са получили признание от критиката, а тяхната работа включва филма 'Мариаж шез Лез Боден’ (2008), 'Лез Боден’ ен Тайланд’ (2021) и планирано турне за 30-годишнината през 2025 г. През цялото си професионално пътуване той също така е преподавал в Университета на Мичиган заедно с Musikhochschule във Фрайбург.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Елиз Ларникол

Елиз Ларникол е френска актриса и хумористка, родена на 11 април 1968 г. в Сенон, Жиронд. Започва обучението си по сценични изкуства в Консерваторията за драматично изкуство в Тулуза от 1985 до 1988 г., последвано от обучение в Кур Флорен в Париж до 1991 г. Този период е ключов, тъй като там се среща с бъдещи членове на „Les Robins des Bois“. Ларникол е съосновател на комедийния трупа "Les Robins des Bois", който се формира през 1996 г. Първоначално изпълнявайки в театър, групата дебютира с "Robin des Bois d'à peu près Alexandre Dumas" в Théâtre des Sablons de Fontainebleau през октомври 1996 г. След това представлението е изиграно над 250 пъти в различни театри. Трупата придобива обществено признание заедно с Marina Foïs и Jean-Paul Rouve, а работата им първоначално е продуцирана от Dominique Farrugia, появявайки се в предавания като Comédie dans La Grosse Émission , Canal+ Nulle Part Ailleurs и La Cape et l’Épée (2000-2001). Тяхното колективно пътуване завършва през 2004 г. с филма RRRrrrr!!! , праисторическа комедия, в която тя съавторства и участва, играейки ролята на жена на вожда. След разпадането на Les Robins des Bois, Елиз Ларникол се посвещава на солова кариера във филмите и телевизията. Тя е участвала във филми на бивши колеги, включително Casablanca Driver (2004), Essaye-moi (2006) и Les Ex (2017). Филмографията ѝ включва и участия в 15 ans et demi (2008), Lolo (2015), Taxi 5 (2018) и Sexygénaire . През 2006 година режисира късометражния филм Jalouse . От 2019 година е част от главния състав на сериала Sam и играе мадам Лього в Scènes de ménages , съседка, известна с оплакванията си за шум. През декември 2013 година е била председател на 13-тото Средиземноморско филмово фестивал в Брюксел. В момента е планирано да се появи във Les Tuche 5 , чиято премиера е насрочена за 5 февруари, и се е събрала отново с Жан-Пол Рув по време на снимките.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Ерик Жюдор

Като френски entertainer, Ерик Жудор работи като актьор, режисьор, сценарист и комедиант. Роден на 25 юли 1968 г. в Мо, Сена и Марн, той произлиза от разнообразен произход; баща му е френски съветник по образование от Гваделупа, а майка му е австрийски преводач. Преди да постигне успех в комедията, Жудор е проучвал различни пътища, включително кратък опит за професионална тенис кариера в Съединените щати на 18 години. Той дори постига победа над Хишам Арази, четвъртфиналист от Ролан Гарос, докато е класиран на 300-то място в света. Ранните му работни опитности включват две години като екскурзовод в Съединените щати и Канада, последвани от позиция като координатор по логистика в Bouygues, където организира графици за инженери на нефтени платформи. Комичният път на Жудор започна, когато през 1994 г. сформира комедийния дует „Ерик и Рамзи“ с Рамзи Бедия. Те придобиха известност благодарение на телевизионни участия в предаването „Думите на Ерик и Рамзи“ по M6. Дуото участва в сериала „H“ (1998–2002) заедно с Пиер Шабрие и Жамел Деббуз, което значително увеличи общественото му признание. Сътрудничеството им се разшири и във филми, с роля на съавтор и изпълнител в „Адската кула Монпарнас“ (2001). Творческото дело на Жудор включва и режисирането на продължението „Адската контролна кула“ през 2016 г. Извън работата си с Рамзи Бедия, Жюдор се е утвърдил като универсален изпълнител и създател. Той е известен със създаването, писането и продуцирането на телевизионния сериал "Платан" (2011–2019) за Canal+. Жюдор се е появявал във филмите "Небето, птиците и... майка ти!" (1999), "Далтоните" (2004), "Мохамед Дюбуа" (2013), "Problemos" (2017) и "Roulez jeunesse" (2018). Той също така е работил с режисьора Квентин Дюпийо по филми като "Стейк" (2007) и "Wrong" (2012). Разнообразните роли на Жюдор варират от игра на Джо Далтон до превъплъщението му в Мохамед Дюбуа, и дори поемането на ролята на Джин в "Новите приключения на Аладин" (2015) и "Alad'2" (2018). Ерик Жюдор понастоящем живее в Данпиер-ан-Ивел с жена си и двете им дъщери, Яна и Луна. Първоначално е планирал да режисира Жан Дюжарден в адаптация на Зорро.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Жерар Риналди

Жерар Роже Луи Риналди, роден на 17 февруари 1943 г. в 14-ти арондисман на Париж, Франция, беше многостранен френски entertainer. Той изпълняваше функциите на актьор, музикант, текстописец, художествен директор и певец. Пълното му име отразяваше парижкия му произход, а той посещаваше лицей Шарлеман, като участва в конкурс по латински превод през годините на своето формиране. Риналди прояви ранна страст към музиката, откривайки кларинет през 1958 г. и ставайки самоук както на кларинет, така и на саксофон, първоначално свирейки на тенор, преди да премине към алт. Кариерата на Риналди започва с участия през 1963 г., първо в радиопредаването Inter-clocher , където се среща с Жан Сарус, който става близък приятел, и последвано от свирене на саксофон за Дик Ривърс през 1964 г. Той за кратко се присъединява към Les Rebelles през 1963 г., преди да съосновее Les Charlots през 1966 г. Групата, в която също участват Жан Сарус, Луис Рего и Патрик Бирот, постига значителна популярност, издавайки четиринадесет филма между 1970 и 1992 г., включително Les Bidasses en folie , Les Fous du stade и Le Grand Bazar . Риналди съавторства приблизително 300 песни с Les Charlots, включително хита от 1970 г. "Sois érotique", а Жан Сарус го описва като „душата на Les Charlots“, възхищавайки се на неговото писане на песни и чувство за хумор. Той се появява в няколко филма с Les Charlots от La grande java до Charlots connection до 1984 г. Извън работата си с Les Charlots, Риналди се посвети на солова кариера, започнала през 1986 г., като многократно се е появявал на сцената в Le Théâtre de la Michodière между 1986 и 2004 г. Той също така демонстрира забележителна универсалност като озвучаващ актьор, предоставяйки френски дублаж за множество анимационни герои, включително Хейзъл в Watership Down , Ратиган в The Great Mouse Detective , Анри в An American Tail , Шеф Луи в The Little Mermaid , Гуфи в A Goofy Movie и Стийл в Balto . След смъртта на Мишел Модо през 2008 г., Риналди поема озвучаващите роли за няколко героя в The Simpsons , включително Кент Брокман, Сеймур Скинър, Кланси Уигъм, Чарлз Монтгомъри Бърнс и Кръсти Клоун. Той продължава да се представя до смъртта си от лимфом на 2 март 2012 г. на възраст 69 години във Фонтеней-ле-Бри (Есон). Специален почит беше отдадена на него в Le Théâtre de la Michodière десет дни по-късно. Документален филм за живота му, 'Жерар Риналди: изповеди на бивш Шарло', е пуснат през 2013 г., гарантирайки продължаването на неговото наследство.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Кристиан Марин

Кристиан Марин, роден на 8 февруари 1929 г. в Лион, Франция, е бил актьор, който се радва на дълга и разнообразна кариера. Той започва своето артистично обучение, като изучава в École des Beaux-Arts през 1949 г., преди да посещава Консерваторията в Лион. Въпреки че изкарва прослушване за Comédie Française през 1951 г. без успех, скоро намира възможности в театралния свят. От 1953 до 1955 г. е част от Comédie de Saint-Étienne на Жан Дасте и около 1955 г. започва да се представя в парижки кабарета. Присъединява се към трупата TNP на Жан Вилар, където се среща с Даниел Сорано и Жерар Филипи, демонстрирайки своя ранен ангажимент към сценичните изкуства. Кариерата на Марин във филмите започва в началото на 60-те години с участия в продукции като *Les Tortillards* (1960), *Le Tracassin ou Les Plaisirs de la ville* (1961), *La Belle Américaine* (1961) и *All the Gold in the World* (1961). Той продължава да се появява в различни филми, включително *L'honorable Stanislas, agent secret* (1963) и *Bebert et le train* (1963). Признание идва с *Pouic-Pouic* през 1963 г. Вероятно най-значимият му принос е изобразяването на маршал Албер Мерло в първите четири части от филмовата поредица *Le gendarme de Saint-Tropez*, от 1964 до 1970 г. Той също така играе ролята на лейтенант Ернест Лавердюр в телевизионния сериал *Les Chevaliers du ciel* между 1967 и 1969 г. През цялата си кариера той се е снимал приблизително в петдесет филма, режисирани от Клод Отан-Лара, Коста-Гаврас и Ив Робер. Работата на Марин се простираше извън киното и телевизията; той участва в около четиридесет пиеси и записа няколко плочи с диаметър 45 оборота между 1963 и 1972 година. Отхвърли пета роля във Le Gendarme et les Extraterrestres през 1978 година. По-късно в кариерата си се появи във Le Gang des Seniors , започвайки през 2010 година. Съавтор е на мемоарите си, Mémoires d’un chevalier du ciel , с Жил Антонович. Кристиан Марин беше член на Академията Алфонс Алай и беше женен за Моник в продължение на шестдесет години; те имаха четири деца и осем внуци. Почина на 5 септември 2012 година в Париж, оставяйки след себе си наследство като универсален актьор, най-известен с ролята си на 'Мерло' във филмовата поредица Le gendarme и последното си появяване в Dead Man Talking (2012).

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Пиер-Франсоа Мартен-Лавал

Пиер-Франсоа Мартин-Лавал, често наричан PEF или Pef, е френски актьор, режисьор на филми, сценарист и театрален режисьор. Роден е в Марсилия на 25 юни 1968 г., син на Денис Мартин-Лавал, и започва обучението си като актьор от 1988 до 1991 г. под ръководството на Изабел Нанти и Дениз Бонал. През този период се среща с Марина Фоа, Елиз Ларникол, Морис Бартелеми, Жан-Пол Рув и Паскал Винсент, личности, които по-късно стават неразделна част от комедиен екип. Комедийният дует "Les Robins des Bois" е създаден от Мартин-Лавал през 1996 година заедно с негови съученици. Първоначално са се наричали "The Royal Imperial Green Rabbit Company", но бързо си сменят името след първия си успешен спектакъл "Robins des bois". Пиесата е имала премиера в Théâtre des Sablons във Фонтенбло и е представена над 250 пъти в Théâtre de la Gaîté-Montparnasse и след това в Splendid. Доминик Фаругия открива "Les Robins des Bois" и ги продуцира по канал Comédie!, където се появяват в "La Grosse Emission" от ноември 1997 до юни 1999, а по-късно и в "Nulle part ailleurs" на Canal+ от септември 1999 до 2001. По време на престоя си в "Les Robins des Bois", който продължава от 90-те до 2000-те години, той изиграва повтарящи се роли като Pouf le Cascadeur, Commissaire Van Loc, Monsieur Merdocu, Maître Marcadet, Madame Marcadet и Professeur Cigalon. Извън работата си с Les Robins des Bois, Мартин-Лавал е имал разнообразна кариера. Той режисира 'Éric et Ramzy' от 1996 до 1998 и филма 'Essaye-moi' през 2006 г., с участието на Жули Депардьо, Пиер Ришар, Кад Мерад и Марина Фоа. Той също така режисира 'Serial Teachers' през 2013 г. и продължението му през 2015 г., както и 'Gaston Lagaffe' през 2018 г. Актьорските му участия включват роли във филми като Vilaine (2008), Modern Love (2008), L'un dans l'autre (2016), Mon poussin (2016) и Un jour mon prince ! (2016). Той също така озвучи Емил във френската версия на 'Ratatouille' през 2007 г., участва в 'Capitaine Marleau' през 2018 г. и 'The Disappearance' през 2015 г. Той режисира и играе в пиесата 'Robin des Bois d'à peu près Alexandre Dumas' през 1997 г. и режисира мюзикъла Spamalot в Théâtre Comédia през 2010 г., повтаряйки ролята на крал Артур от 2013 до 2014 г. в Bobino.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Ричард Белцер

Ричард Белзър, роден на 4 август 1944 г. в Бриджпорт, Кънектикът, беше американски актьор, комик, автор, сценарист и телевизионен водещ. Родителите му бяха евреи. Той започва кариерата си като комик млад, първоначално търсейки да донесе смях и разсейване на майка си. След завършване на гимназия „Фейрфийлд Уорд“ и кратко обучение в Колежа „Дин“, преди да бъде изключен, Белзър се занимава със стендъп комедия в места като Pips, The Improv и Catch a Rising Star. Той също така допринася за комедийния колектив Channel One, който служи като вдъхновение за 'The Groove Tube'. Работата като забавен комик за загряване преди *Saturday Night Live* се случила между 1975 и 1980 г., докато от 1973 до 1975 г. той е изпълнявал ролята на специален участник в *National Lampoon Radio Hour*. Открил е турнето на Уорън Зевон през 1979 г. и е съдомакин на Brink & Belzer по WNBC радио в края на 70-те години. Актьорските му участия включват роли във филми като *Fame*, *Night Shift* и *Scarface*. Често се е появявал в *The Howard Stern Show* и е водил *The Richard Belzer Show* по Cinemax. Белзър е най-известен с ролята си на детектив Джон Манч в множество сериали за 23 години. Той играе детектив Джон Манч в "Престъпления": Живот на улицата (1993-1999) и "Закон и ред": Специални жертви (1999-2013), и се появява като този персонаж в седем други сериала, общо единадесет предавания. Той е автор на няколко книги, включително "НЛО, JFK и Елвис: Заговори, в които не е нужно да сте луд, за да повярвате" (2000) и "Как да бъдете стендъп комедиант" (1988). Ричард Белзър купува къща в Бозулс, Франция, през 2013 г., където умира на 19 февруари 2023 г. Той е запомнен като един от малкото актьори, които са играли един и същ персонаж в толкова много различни сериали.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Сим

Родителите му бяха Анри Бериер, инженер и електротехник, който е помагал при заснемането на филма „Наполеон Бонапарт“, и Мари-Терез Бонемазо. Той прекарва ранните си години, живеейки в малък апартамент в 5-ия район на Париж, преди семейството му да се премести в Нант през 1936 г. Интересът на Сим към комедията започва в ранна възраст; той основава комедийния състав 'Sim-Art' около единадесетгодишен и печели конкурс за смешни физиономии в Сен-Жюлиен-д’Консел в 1939 г. Той продължава образованието си в техническото училище De Launey в Нант и по-късно в гимназията Жубер д’Ансени, като работи като проекционист през това време. От 1941 до 1946 г. семейството му управлява киното L'Éden в Ансени. Той изпълнява комедиен клоунски номер, наречен 'Etty et Balta', с Етиен Перин и обикаля кабаре клубове в Париж от края на 1953 г., често представяйки се в женски дрехи. Работи също като гримьор в Crazy Horse Saloon и Madame Arthur в Монмартр. Кариерата на Сим се разшири във филмите и телевизията. Играейки Гериатрикс, той имаше роли както в *Астерикс и Обеликс срещу Цезар*, така и в *Астерикс на Олимпийските игри*, а също така поемаше и образа на „баронеса де ла Тронш-ан-Бя“ за телевизионни предавания. От 1977 г. той беше част от екипа на радио- и телевизионното предаване *Les Grosses Têtes*, допринасяйки с абсурден хумор, пародийни герои и остроумни намеси. През 70-те години той участваше в телевизионни комедийни програми, а партньорството му с Едуард Кайо продължи в *Chansons à la carte* на RTBF. Почина на 6 септември 2009 г. на възраст 83 години, след лечение от пневмония; RTL излъчи специално почит предаване след смъртта му.

Виж профила