Глобална директория на таланти

Директория на комедианти

Разгледайте профилите на комедианти, кратки биографии, държава на произход и официални връзки.

1901 комедианти

Алан Бенет

Роден в Армли, Лийдс, на 9 май 1934 г., Алан Бенет е универсална английска творческа личност, известен със своята работа като актьор, автор, драматург и сценарист. След обучение в Църквата Крист Чърч, Горно Армли, Англиканското училище и Модерното училище в Лийдс, Алан Бенет продължава висшето си образование в Оксфордския университет, където получава отличие по история. Първоначално има амбиции да стане средновековен историк, Бенет преподава средновековна история в Оксфорд в продължение на няколко години, преди да премине към писане на пълен работен ден. Неговите произведения често отразяват йоркширската култура и крайбрежните ваканции от детството му. Бенедкт добива известност през 1960 г. на Единбургския фестивал като част от сатиричния ревю "Beyond the Fringe", получавайки Специална награда “Тони” за участието си. Оттогава нататък, неговото писане е успешно в различни медии, включително сцена, екран и печатни издания. Той е написал множество пиеси, сред които "Forty Years On" (1968), "Getting On" (1971), "Habeas Corpus" (1973) и "The Old Country" (1977). Неговите произведения са адаптирани във филми като "The Madness of King George" (1994), "The History Boys" (2006) и "The Lady in the Van" (2015). Бенедкт е известен още с създаването на популярния телевизионен сериал "Talking Heads" (1988) и писането на "On the Margin" (1966), поредица от скетчове, която по-късно е преоткрита. Той не пише по поръчка. „Историята на момчетата“, която има премиера в Националния театър през 2004 г., е смятана от Бенет за една от най-успешните му пиеси за писане, отнела по-малко от обичайните пет години. Тази пиеса, чието действие се развива във Великобритания през 80-те години на миналия век, изобразява преживяванията на осем ученици в гимназия за момчета в Шефилд и изследва теми като юношеско желание, работни взаимоотношения между учители, сексуалност, зреене и същността на историята и образованието. Впоследствие е пренесена на Бродуей, където печели шест награди „Тони“ и три награди „Оливие“. Пиесата се завръща в Уест Енд в Лондон през април 2027 г., с предварителни представления, започващи на 10 април 2027 г. и приключващи на 24 юли. Бенет е удостоен с множество награди, включително четири награди BAFTA, четири награди Laurence Olivier, две награди Tony и специална награда от Обществото на лондонските театри през 2005 г. Смятан е от мнозина за водещия английски драматург на своето поколение, известен с изобразяването на обикновени британски животи с чар, хумор и уважение.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Обединеното кралство

Алън Янг

Алан Йънг, роден като Ангус Йънг на 19 ноември 1919 г. в Норт Шийлдс, Нъртъмбърланд, Англия, има кариера, обхващаща радио, филми и телевизия. Родителите му са шотландци; баща му е работил както като миньор, така и като танцьор на дансинг, а майка му – като певица. Преди шестия си рожден ден семейството се премества от Единбург, Шотландия, до Уест Ванкувър, Британска Колумбия, Канада, след като първоначално са се преместили там, когато е бил малко дете. Ранният интерес на Йънг към радиото се развива поради астма в детството. Той започва да представя комедийни монолози на сцена на 13 години и през 30-те и началото на 40-те години вече е осигурил работа по радио както в Канада, така и в Съединените щати. По време на Втората световна война, Йънг служи в Кралския канадски флот. Той напуска флота след като е назначен да пише за военноморско шоу; съобщава се, че е опитал да се присъедини към Канадската армия, но е отхвърлен поради детска астма. След изпълнение на военните си задължения, Йънг започва да играе главни роли в комедийни програми, известни като „Шоуто на Алан Йънг“, излъчвани по радио и телевизия от 40-те до 50-те години на миналия век. Ролята му на Уилбър Пост в телевизионния сериал „Господин Ед“ (1961–1966) е това, с което той е най-широко известен. През цялата си кариера той продължава да се появява във филми и телевизионни предавания, включително „Малкият Том Дъб“ (1958), „Ястребът на пекаря“ (1976), „Котката от космоса“ (1978), „Коледа на Мики“ (1983), „Дъктейлс: Филмът“ (1990), „Любовният кораб“ (1983) и „Убийство, написано с бяло“ (1986), както и роля в сапунената опера „Обща болница“. От 1974 г. до смъртта си той озвучава Скрудж МакДък, давайки гласа си за филми и видеоигри. Той също така озвучава Флейвършъм в „Великият миши детектив“ (1986), използвайки шотландски акцент. Йънг участва в краткотрайния ситком „Израстване“ (1988-89). Алан Йънг почина на 19 май 2016 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Обединеното кралство

Анна Ръсел

Ана Клодия Ръсел-Браун, известна професионално като Ана Ръсел, е родена в Лондон, Англия, на 27 декември 1911 г. Починала е на 18 октомври 2006 г. Родена е на Клод Ръсел Браун, полковник от Кралските инженери и любителски пианист, и Бийтрис Танди, която по-късно получава канадско гражданство поради своя канадски произход, тя е била англо-канадска певица и комедийна актриса. Ана посещава училището Сейнт Феликс в Саутwold, Съфолк, и след това учи в колежа Харогейт, Брюксел и Париж. Музикалното ѝ образование продължава в Кралския музикален колеж, където изучава с учителя по пиано Мармадюк Бартън, получавайки степен по музикология и композиция между 1934 и 1939 г. Кариерата на Ръсел започна с участия в опера, включително и забележително неуспешно появяване като Сантуца в *Кавалирия рустикана*. Тя се появи по радио BBC като фолклорна певица през 1931 г. и по-късно работи за образователния отдел на BBC. След смъртта на баща ѝ през 1939 г., Ръсел и майка ѝ се преместиха в Торонто, Канада, установявайки се в Юниънвил, Онтарио, и ставайки канадски граждани през 1943 г., преди да получат американско гражданство през 1955 г. Тя бързо се утвърди като entertainer по местни радиостанции още през 1940 г., съдомазнин на шоуто за разнообразие *Syd and Anna* по CJBC в началото на 40-те години. През 1942 г. Торонтският имперски орден на дъщерите на империята ѝ подари първото солово изпълнение. Ръсел придоби международно признание с помощта на сър Ърнест Макмилън през 1944 г. Тя направи своя дебют в Ню Йорк през 1948 г. и обиколи обширно света, където говорещ английски, изпълнявайки концерти, пеейки и свирейки комични музикални сцени на пиано. Нейният комедиен стил се характеризираше с безстрастен хумор и подигравки над претенциозността, често подчертавайки абсурда в приетите истории. Най-известна е с Пръстенът на Нибелунга (Анализ) , 22-минутен хумористичен преглед на операта на Вагнер, която изпълнява и издава на албум през 1975 г. Други забележителни произведения включват Как да напишете собствена опера на Гилбърт и Съливан и участия в анимационен филм на Хансъл и Гретел (1954 г.), както и роли в New York City Opera (1954) и Cosmopolitan Opera (1957). Появи се на Бродуей в All by Myself (1960) и в The Ed Sullivan Show , изпълнявайки в Carnegie Hall и Royal Albert Hall. Основава Grow Productions, Inc. през 1963 г. и публикува своята автобиография, I’m Not Making This Up, You Know! , през 1985 г. Видео специално издание, наречено The First Anna Russell Farewell Special , е издадено през 2001 г.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Обединеното кралство

Антъни МакПартлин

Антъни Дейвид МакПартлин, роден в Англия, е изградил кариера като телевизионен домакин, продуцент, комедиант и преди като певец, рапър и актьор. Той получава широко признание за сътрудничество с Declan Donnelly под прякора Ant & Dec.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Обединеното кралство

Армандо Янучи

Армандо Янучи е шотландски сатирик, писател, режисьор, продуцент и изпълнител. Роден на 28 ноември 1963 г. в Глазгоу, той произхожда от семейство с италиански корени; баща му е от Неапол, а майка му е родена в Глазгоу. Историята на баща му като писател за антифашистки вестник и участието му в италианските партизани като тийнейджър вероятно е повлияла на мирогледа на Янучи. Той продължава висшето си образование в Университета в Глазгоу и след това в Оксфордския университет, където получава степен по английска литература. Янучи започва кариерата си, работейки с Крис Морис по радио сериали като „On the Hour“, който през 1994 г. е адаптиран за телевизия като „The Day Today“. Той е известен и със създаването на героя Алан Партридж заедно със Стив Куоган, сътрудничество, което води до няколко предавания, включително „Knowing Me Knowing You“ (1994-1995) и „I’m Alan Partridge“ (1997-2002), както и филма „Alan Partridge: Alpha Papa“ (2013). Той води „The Armando Iannucci Shows“ през 2001 г. и създава пародията документален филм „Time Trumpet“. Ранните му радио проекти включват Meanwhile in Glasgow с Арнолд Браун и The Mary Whitehouse Experience , получавайки значително признание през 1991 г. с On The Hour . Най-забележителните творби на Янучи включват политическата ситком комедия 'The Thick of It' (2005-2012), която получи 13 номинации за BAFTA и спечели 5, и филмовата ѝ адаптация 'In the Loop' (2009), за която той беше номиниран за Оскар. Той създаде и беше шоурънър на HBO поредицата 'Veep' от 2012 до 2015 година, печелейки две Еми награди през 2015 – за Най-добра комедийна поредица и Най-добър сценарий; тя спечели общо четири Еми награди за Най-добра комедийна поредица. Той режисира филмите 'The Death of Stalin' (2017), номиниран за две BAFTA и спечелил награда за Най-добра комедия на Европейските филмови награди, и 'The Personal History of David Copperfield' (2019), който спечели награда за Най-добър сценарий на WGBA и BIFA и получи номинация за Златен глобус. Той продължава да създава комедии, в момента работи по 'Avenue 5' и ‘The Franchise’ със Сем Мендес. През есента на 2024 година е планирана продукция за Уест Енд в Лондон, където Стив Коугън ще възобнови ролята си, докато Армандо Янучи адаптира 'Dr Strangelove' на Стенли Кубрик за сцената и дебютира като драматург с 'Pandemonium', отново обединявайки се с Коугън. Той публикува 'Hear Me Out' през 2017 година – книга за класическата музика, и беше избран за член на Кралското общество на литературата (RSL).

Виж профила

Потвърден Незаявен

Обединеното кралство

Бърнард Манинг

Бърнард Менинг беше комик, роден на 13 август 1930 г. в Харпърхи, Ланкашър, и израснал в Анкоутс, Манчестър. По бащина линия произходът му е руски евреин, а семейството му проследява корените си и до Ирландия. Напуска училище на 14-годишна възраст и първоначално работи във фабрика за тютюн и за кратко помага в зеленчуковата борса на баща си. Служи във Британската армия по време на Националната служба, започвайки през 1950 г. Докато е бил разположен в Германия, Менинг започва да пее, за да забавлява събратята си войници, което го отвежда към безплатни представления и в крайна сметка започва да събира входни такси, осъзнавайки възможност в шоубизнеса. През 50-те години на миналия век, Менинг се занимава с кариера на професионален певец и работи като водещ, като например е бил фронтмен на биг бендове като групата на Оскар Рабин. През 1959 г. той купува клуба „Embassy“, превръщайки го от занемарен билиарден салон. Beatles съобщават, че са се изявявали в клуба „Embassy“ в ранните си години. Той преминава към комедия, дебютирайки по телевизията през 1971 г. в предаването на Granada TV – The Comedians . Неговият комедиен стил се характеризира с подход в старчески стил и използване на стереотипи, включващи шеги от пъбове, расистки коментари и сантиментални материали. Менинг води предаването The Wheeltappers and Shunters Social Club , започвайки през 1974 г., роля, която се смята за една от най-известните му работи. Кариерата на Манинг включваше участия в късометражния филм & A Couple of Beauties (1972) и воденето на документалния късометражен филм & The Great British Striptease (1980), както и краткотрайното комедийно викторино шоу & Under Manning (1981). През 1994 г. той се яви пред индустриален трибунал във връзка с обвинения в расова дискриминация, свързани с неговото поведение, а през 1998 г. призна, че е расист в & The Mrs. Merton Show . Въпреки тези противоречия, той запази лоялна фен база, която го смяташе за „човек без глупости“. Към края на живота си Манинг преживява малко телевизионно възраждане, включително изпълнения в Мумбай. Той почина през юни 2007 г. от бъбречна недостатъчност на 76-годишна възраст, оставяйки след себе си сина си Бернард-младши, който управляваше Embassy Club от 1999 г. нататък и продължи да го ръководи след смъртта на баща му.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Обединеното кралство

Ерик Моркамб

Ерик Моркамб, роден като Джон Ерик Бартълъми на 14 май 1926 г. в Моркамб, Ланкашър, беше британски комедиант и entertainer. Той използва сценичното име „Morecambe“, произлизащо от родния му град. Столетието му ще бъде отбелязано през 2026 г. Почина на 28 май 1984 г. на възраст 58 години. Започвайки от ранна възраст, той развива кариера както на комедиант, така и на entertainer, постигайки успех в много конкурси за таланти, забележително един, проведен в Hoylake през 1940 г. На 14-годишна възраст той напуска училище през 1940 г. и започва дует с Ernest Wise. Те се срещат в театралния кръг около 1940 г. и дебютират в Liverpool Empire през 1940 г. Партньорството е прекъснато за кратко от Втората световна война; той служи като Bevin Boy (миньор на въглища) от май 1944 г., работейки в Accrington в продължение на 11 месеца, преди да бъде изваден поради здравословни проблеми. Те възприемат сценичните имена Morecambe и Wise, вдъхновени от George Formby и Ernie, съкратил фамилното си име. Партньорството продължава до смъртта на Morecambe през 1984 г. Комедийният дует Морекамб и Уайз се появиха в телевизионни предавания като „Неделя вечер в Лондонския Палас“ и „Double Six“, и бяха водещи в сериала „Two of a Kind“ (1961-1968), излъчван от Associated Television; през 1963 г. The Beatles се появиха като гости в това предаване. Преминаването им към BBC през 1968 г. доведе до огромна популярност, с Еди Брабен ставащ техен главен сценарист от 1969 г., белязвайки „златен век“ за шоуто. „The Morecambe & Wise Show“ стана изключително популярен, привличайки знаменитости, които желаеха да се появят; известен скеч включваше Ерик да пародира диригента Андре Превин като „Andrew Preview“. Между 1968 и 1977 г. BBC представяше техните годишни коледни изпълнения, които станаха значими телевизионни събития; коледното предаване през 1977 г. привлече аудитория, надвишаваща 28 милиона зрители. Те се изявиха над 1000 пъти в Морекамб, считан за техния „духовен дом“. Морекамб обикновено се смяташе за по-смешният от двамата, а Уайз играеше ролята на сериозен човек. Те използваха „Bring Me Sunshine“ като тяхна тема от 1969 г. Коледното специално издание за ITV през 1983 г. отбеляза последното им изпълнение като екип. Той участва във „Night Train to Murder“ (1983), излъчено през 1985 г., и играе в „The Passionate Pilgrim“.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Обединеното кралство

Марк Гатис

Марк Гатис, роден на 17 октомври 1966 г. в Седжфийлд, Дърам, Англия, е многостранен английски талант. Той изпълнява функциите на актьор, комик, сценарист, режисьор, продуцент и писател на романи. Родителите му са Уинифред Роуз О’Кейн и Морис Гатис. Гатис е посещавал основното училище Heighington Church of England и общото училище Woodham Comprehensive, преди да учи Театрално изкуство в Bretton Hall College, Университет на Лийдс. Той е натрупал значителен опит в развлекателната индустрия, като актьорските му участия датират преди 1997 г., а ранните му творчески работи са в научнофантастични проекти. Гатис е най-известен със своите комедийни колаборации със Стивън Мофат, особено със съвместното им създаване на The League of Gentlemen . Този комедиен екип, включващ Гатис, спечели наградата „Перие“ на фестивала Единбург Фриндж през 1997 г. Сериалът, който включва абсурден наблюдателен хумор за британския живот, се излъчва от 1999 до 2002 г. Той също така е съавтор, сценарист и актьор в The League of Gentlemen . Освен това, той е написал няколко епизода на Doctor Who , допринасяйки както под Стивън Мофат, така и под Ръсел Ти Дейвис, и е изиграл Франк Ренифилд в минисериала от 2020 г. Dracula . Работата му се простира във филми и телевизия, включително роли в Game of Thrones (2014–2017), Wolf Hall (2015) и Coalition (2015), както и участия във филми като Victor Frankenstein (2015), Denial (2016), Christopher Robin (2018), The Favourite (2018), The Father (2020), Operation Mincemeat (2021) и Mission: Impossible – Dead Reckoning Part One (2023). Кариерата на Гатис е белязана от значително признание. Той получи две награди Лоурънс Оливие, спечелвайки през 2016 г. за "Месец в провинцията" и отново през 2023 г. за "Мотивът и подсказката". Той също така притежава BAFTA телевизионна награда, Primetime Emmy Award и Peabody Award. Известен е с ролята си на Микрофт Холмс в поредицата на BBC "Шерлок" (2010–2017), включително запомнящо се участие в "Шерлок: Свадбата на ужасите" (2016). Други забележителни роли са Мениний в "Кориолан" от Шекспир (2013) и крал Джордж III в прераждане на "Безумието на крал Джордж III" от Алан Бенет (2018). Той също така изследва различни жанрове, появявайки се в черната комедия "Нощно шоу" и научнофантастичната комедия "Клон". От 2014 г. той е съавтор и актьор в поредицата "Вътрешен номер 9", и е водил предавания като "Лов на духове с Гатис и Коулс" (2022) и "В търсене на Дракула с Марк Гатис" (2020), демонстрирайки присъствието си в телевизията.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Обединеното кралство

Саймън Бърд

Саймън Бърд, комик, актьор и режисьор, е родом от Обединеното кралство и е роден на 19 август 1984 г. в Гилдфорд, Съри. Посещава Cranmore School, Уест Хорсли, последвано от Royal Grammar School, Гилдфорд, и в крайна сметка Queens' College, Кеймбридж, където изучава английски език и е бил президент на Footlights. Впоследствие получава степен магистър по изкуства от Birkbeck College, специализирайки се в културни и критически изследвания. През 2007 и 2008 година ранната кариера на Бърд в комедията включваше участия с 'The House of Windsor' на Единбургския фестивал, както и участие в националните студентски награди на Chortle. Той заема второ място в конкурса през 2008 година, представяйки рутина за многобройните си участия. Широка известност му донесе ролята на Уил Маккензи в *The Inbetweeners*, комедийно шоу по E4, което се излъчва от 2008 до 2010 година; последващи филми излизат през 2011 и 2014 година. Това изпълнение му донесе награда за британска комедия за Най-добър мъж дебютант през 2008 година и Най-добър актьор през 2009 година, а поредицата е адаптирана в успешен филм. Освен това, Бърд играе Адам Гудмън в *Friday Night Dinner*, сериал по Channel 4, който се излъчва между 2011 и 2020 година, с Том Розентал като негов партньор, играещ един от двамата братя с еврейски произход. Той съавторства, съписа и участва в ситкома „Пилета“ през 2013 г., играейки Сесил. През 2016 г. направи режисьорския си дебют с късометражния филм *Ернестин и Кит*, а след това последва това със своя първи пълнометражен филм, *Летни дни в Банголд*, през 2020 г. Работата му като режисьор обхваща и телевизия, включително режисурата на Сезон 3 от мокюментарито *Pls Like* и първия сезон на скечшоуто *Ellie & Natasia*. Предстои да се появи във *Star Wars: Starfighter* през 2027 г. Наскоро е режисирал *Such Brave Girls* (2023) и се е снимал в *Everyone Else Burns* (2023).

Виж профила

Потвърден Незаявен

Обединеното кралство

Томи Купър

Томас Фредерик Купър, известен професионално като Томи Купър, е уелски комедиант и магьосник. Роден е на 19 март 1921 г. в Кейрфили, Уелс, в семейството на Томас Х. Купър, бивш сержант от армията, който по-късно става миньор, и Катрин Гертруд Райт. Семейството му се премества в Ексетър, Девън, когато е на три години, вероятно поради опасения за здравето, свързани със замърсяването от въглища. Посещава училището „Маунт Радфорд“ за момчета и развива интерес към магията на осемгодишна възраст, след като получава комплект за магьосници от леля си Луси. От 1940 г. той прекарва седем години в британската армия, първоначално като ездови войник в Кралската конна гвардия, а по-късно се присъединява към „пустинните плъхове“ на Монтгомъри в Египет. През това време, докато забавлява другарите си с парти за развлечение на Институтите за военноморски флот, армия и военновъздушни сили (NAFI), той започва да носи червена фес, която ще стане неговият запазен знак, след като публика реагира комично, когато я грабва от сервитьор в Кайро. Професионалната му кариера започва на Бъдни вечер през 1947 г. и скоро след това се присъединява към „Магически кръг“. Комедийният стил на Купър се въртеше около “неуспешни” магически трикове, често представяни като зрелищна, хореографирана некомпетентност. Този подход се оказа по-смешен от успешните фокуси. Критиците го смятаха за финансово “стегнат” човек и той беше известен със способността си да кара хората да се смеят, често споделяйки шеги с публиката. Той се жени за Gwen Henty през 1947 г. и имат деца на име Thomas Henty и Vicky Cooper. Томи Купър умира на 15 април 1984 г. на възраст 63 години; смъртта му е причинена от сърдечен удар, докато изпълнява своя “известен магически плащ” на сцената в театър Her Majesty's Theatre в Лондон, събитие, наблюдавано от приблизително 12 милиона души.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Обединеното кралство

Чарли Хол

Чарли Хол, роден на 19 август 1899 г. в Уорд Енд, Бирмингам, Уорикуейър, беше английски филмов актьор и многостранен комедиант. Израснал в Провиденс, Роуд Айлънд, той завършва образованието си в Rhode Island School of Design. Първоначално се научава на дърводелство като занаят, той влиза в света на развлеченията като тийнейджър, като се присъединява към трупата на сценични комедианти Фред Карно. Този ранен опит го отвежда към работа като сценен работник в Ню Йорк и в крайна сметка, до средата на 20-те години, на работа при Хал Роуч. Кариерата на Хол обхваща различни роли, включително сътрудничества с Бъстър Кийтън и Чарли Чейс, демонстрирайки неговата универсалност в комедийния пейзаж. Той постигна значително признание заради участията си в близо 50 филма заедно с Лорел и Харди, често заемайки ролята на зъл хазяин или противник. Тази асоциация го направи най-известен като враг на емблематичния дует. Филмовата му работа се простираше отвъд това партньорство, включително роля в „Светлината“ на Чарли Чаплин (1952) и филм с Франк Файлен през 1941 г. Той е признат като член на Залата на славата на комедията на Род Айлънд, отразяващо неговия значителен принос към света на комедията. Хъл’с комедийният фокус често се фокусираше върху Род Айлънд, включвайки теми като местния акцент, личности като Бъди Чианчи и познати забележителности в своите рутини. Той създаде кабаре комедийното шоу “Ocean State Follies”, което получи признание с награди за своите пародийни песни за Род Айлънд. Освен това, той е отписан като автор на “Rhode Island’s It for Me”, което служи като официална песен на щата. Освен това, той си сътрудничи по скечове за NBC-10 заедно с Джо Роко и заемаше множество роли – съсобственик, изпълнител и букер – в Periwinkle’s, първия комедиен клуб в Род Айлънд, място, което включваше участия на Луис Си Кей, Дейв Шапел и Джо Роган. Той също така съ-създаде Comedy Connection, отворила врати в Ийст Провидънс през 1989 г. Почина на 7 декември 1959 г. в Норт Холивуд, Калифорния, от рак на дебелото черво, но неговото наследство продължава чрез работата му и настоящите му сътрудничества с Дорин Колинс в комедийно-скица шоуто “Aging Disgracefully”.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Обединеното кралство

Шарлот Макдонъл

Шарлот Макдоналд е комедиант от Обединеното кралство, родена на 1 октомври 1990 г. в Бат, Съмърсет. Първоначално тя придобива известност под името Чарли Макдоналд, изграждайки значително онлайн присъствие със стартирането на нейния YouTube канал 'charlieissocoollike' на 3 април 2007 г. Каналът бързо нараства, достигайки важен етап от един милион абонати през юни 2011 г., което го прави първият британски канал, достигнал този брой абонати. През този период тя също така проучва музикални пътища; издава солов албум със заглавие 'This Is Me' през 2010 г. и участва в групата с темата за Доктор Кой – Chameleon Circuit от 2009 до 2011 г., заедно с участието си в краткотрайния музикален проект Sons of Admirals до май 2011 г. Нейната кариера продължи с разнообразни колаборации. От 2015 до 2016 година, Макдонал ко-водеше YouTube предаването за закуска 'Cereal Time' с Джими Хил. Между 2013 и 2014 година тя режисира поредица късометражни филми. През декември 2018 година тя прекрати редовните си качвания в YouTube, но остана активна в други творчески области. През 2017 година се премести в Торонто, Канада. Значимо развитие настъпи през януари 2023 година, когато публично обяви, че е трансджендър жена, използвайки местоименията тя/те. След това обявление, тя започна да стриймва в Twitch под името coollike. В момента Шарлот Макдоналд е известна с това, че съавторства комедийния подкаст "What's All This Then" с Либи Уотсън. Тя също така е продуцент и водещ на подкаста, който се фокусира върху теми, свързани с Великобритания и публикува епизоди всяка седмица, всеки от които продължава приблизително 120 минути. Към момента са издадени 80 епизода. Подкастът е включил множество гости, сред които Брендън Джеймс, Мак Рийд, Алек Робинс, Джейми Лофтъс и Деми Ларднър, обсъждащи различни британски културни феномени като "Ghostwatch", "The Wicker Man", "Neopets", "Boohbah" и "Keeping Up Appearances". Тя също така се е появила като гост в подкаста "International Waters". Макдоналд препоръчва както подкастите "What’s All This Then", така и “Be Gay Solve Crimes”, което демонстрира нейното продължаващо участие в света на подкастите.