Глобална директория на таланти

Директория на комедианти

Разгледайте профилите на комедианти, кратки биографии, държава на произход и официални връзки.

1801 комедианти

Gad Elmaleh

Роден на 19 април 1971 г. в Казабланка, Мароко, Гад Елмале е комедиант, актьор, режисьор и певец и има двойно мароко-канадско гражданство.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Анри Салвадор, роден като Анри Габриел Салвадор на 18 юли 1917 г. в Кайен, Френска Гвиана, беше многостранен френски entertainer. Родителите му, Кловис и Антонин Патерн, са от Гваделупа, и той има брат на име Андре и сестра на име Алис. Семейството се премества в Париж, когато е на дванадесет години. Кариерата му започва през 30-те години като китарист, придружаващ други певци, учейки чрез имитиране на записите на Джанго Райнхардт. По-късно Салвадор работи с Райнхардт през 40-те години, демонстрирайки ранна музикална гъвкавост. Кариерата на Салвадор обхващаше пеене, танцуване и комедия, първоначално с Рей Вентура и неговите Collegians. Той премина към певческа кариера около 1948 г., появявайки се във филми като Nous irons à Paris (1949), Nous irons à Monte-Carlo (1950) и Mademoiselle s'amuse (1948). Записваше песни, написани от Борис Виан, аранжирани от Куинси Джоунс и дори изследва френски рок енд рол през 1957 г. под името Хенри Кординг. През 50-те до 70-те години на миналия век той пишеше, продуцираше и изпълняваше хумористични и популярни песни, известен с кроонър стила си и гладък глас, и овладя много музикални инструменти. Сальвадор води няколко популярни телевизионни музикални предавания през 60-те години и постига хит с “Zorro est arrivé” през 1964 г. Той е известен и със своя отличителен смях, който често се включва в музиката му. Песента му “Dans mon île” (1957) значително повлиява на формулировката на боса нова от Антонио Карлос Хобим. Той озвучава рака Себастиан във френското дублиране на Малката русалка през 1989 г. Получи множество отличия през своите седемдесетгодишна кариера, включително Бразилския орден за културни заслуги през 2005 г. и е удостоен с командер на Френската легион на честта и Френския национален орден за заслуги. Почина на 13 февруари 2008 г. в Париж поради разкъсан аневризма и е погребан в гробището Père-Lachaise.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Жак Вебер

Жак Анри Робер Вебер, известен професионално като Жак Вебер, е роден на 23 август 1949 г. в 10-и арондимент на Париж. Той произхожда от буржоазно семейство с швейцарски корени; баща му, Робер Вебер, е бил физик, химик и директор на лаборатория, докато майка му, Мадлен Вебер, се е наслаждавала на опера и литература. Вебер е посещавал Лицей Карно и по-късно е учил драматично изкуство в École de la rue Blanche. Кариерата му обхваща над петдесет години, утвърждавайки го като важна фигура във френския развлекателен сектор. Ранното обучение на Вебер включва посещение в Националния висш институт за драматично изкуство, където се присъединява на 20 години и получава наградата Prix d'Excellence при напускането си. Той се възползва от менторството на Пиер Брасе за година и половина и се среща с Франсис Хюстер в Консерваторията на 18-и арондисмент, с когото по-късно се състезава в конкурс. Работи също така с Робер Хосен в Реймс и се присъединява към Популярния театър на Реймс под режисурата на Хосен. През 1970 г. Марсел Кравен го ангажира за постановка на „Тартюф“. След това се появява в продукции като „Фаустина и прекрасният летен сезон“ (1972) и „Военно положение“ (1972), а по-късно и в „Хитрият кеф“ (1975) и „Смъртоносна жена“ (1976). Има участия и във филма „Граф Монте Кристо“. Кариерата на Вебер включва значителна сценична работа, особено ролята на Кириан дьо Бержерак в продължение на няколко сезона, изпълнявана приблизително 500 пъти. През 1990 г. той поема ролята на Комт дьо Гиш; по-късно, през 1998 г., играе Дон Жуан. Той е директор на Centre dramatique national в Лион в периода от 1979 до 1985 г. Впоследствие, между 1986 и 2001 г., ръководи Théâtre de Nice, Centre dramatique national Nice-Côte d'Azur. През 2008 г. режисира телевизионна адаптация на Фигаро за France 3. Той също така се е появявал като съдия Антоан Рив в телевизионно шоу и е играл Карл V на Ommegang в Брюксел през 2013 г. В момента изпълнява Кириан, сънувай, смей, минавай, написана от съпругата му Кристин Вебер, с Лудилила Микаел; тази пиеса има премиера в Théâtre de la Pépinière в Париж на 29 януари.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Жан Дюжарден

Жан Дюжарден, който се представя под името Жан Едмон Дюжарден, е френски артист, работещ като актьор, комедиант, продуцент и режисьор. 19 юни 1972 г. е датата на неговото раждане в Руай-Малезон, Франция, което е близо до Париж. Израснал в Пласир, Йевлин, той за кратко работи като ключар за строителната фирма на баща си, преди да се захване с кариера в изкуството. В момента на 54 години, Дюжарден започва да изпълнява стендъп рутини в кафенета и служи във военното по време на което забавлява съслужиците си с имитации, откривайки своя комедиен талант. Кариерата на Дюжарден започва на сцена и по телевизията през 90-те години с комедийния трупа „Nous Ç Nous“. През 1996 г. Дюжарден участва в телевизионното предаване „Graines de star“ заедно с други участници. От 1999 до 2003 г. той придобива значителна популярност чрез телевизионния сериал „Un gars, une fille“ заедно с Александра Лами, която по-късно става негова съпруга от 2009 до 2014 г. В началото на кариерата си той участва в комедийни телевизионни предавания и филми и създава образа на Брис дьо Ниц в шоуто „Fiesta“, което е адаптирано във филма „Brice de Nice“ през 2005 г. Дюжарден постигна международна слава чрез различни роли, включително тази на Хюбер Боньор дьо Ла Бат във филмите „OSS 117“: „Кайро, гнездо на шпиони“ (2006), „Изгубен в Рио“ (2009) и „От Африка с любов“ (2021). Той също така се снима като Луки Люк във филма „Луки Люк“ (2009) и си партнира с Мишел Азнавициус в „Артистът“ (2011), където играе Жорж Валентин. Тази роля му донесе множество отличия, включително награда „Оскар“ за най-добър актьор (2012), Златен глобус, BAFTA и награда на Гилдията на актьорите. Той също така се е появявал в американски филми като „Вълкът от Уолстрийт“ (2013) и „Мъжете на музея“ (2014). Последните му роли включват участия в „Президенти“ (2021) и „Брис 3“ (2016), а през 2024 г. е планирано да играе Дон Диего де ла Вега в минисериала „Зорро“.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Макс Линдер

Макс Линдер, роден като Габриел-Максимилиен Льовийел на 16 декември 1883 г. в Сен-Лубьос, Жиронд, Франция, е важна фигура в ранното кино. Родителите му, Жан (Марсел) Льовийел и Сюзан Барон, са собственици на лозя, което му осигурява комфортно детство, включващо обучение в лицея на Таланс. Първоначално той се захваща с театрална кариера, записвайки се в Консерваторията в Бордо през 1899 г. и печелейки награди както за комедия, така и за трагедия. Въпреки това, е бил изключен след спор с професор и временно се представя под псевдонима Макс Ласерда, преди да възприеме името Макс Линдер през 1904 г., вдъхновен от надпис на магазин за обувки в Бордо. Кариерата на Линдер претърпява повратна точка, когато започва да работи за Pathé през лятото на 1905 г. Той служи като сценарист, режисьор и актьор, създавайки впечатляващ темп от приблизително един филм на ден. Ранните му творби включват 'Le Premier cigare d'un collégien' (1905). Започвайки през 1907 г. с 'The Skater's Debut,' той постига признание за своето изобразяване на 'Max', персонаж, представляващ заможен светски човек. Неговото превъплъщение в 'Max', включено в приблизително 100 късометражни филма от 1910 до 1914 г., е признато като един от най-ранните примери за постоянно появяващ се персонаж в киното. Креативното партньорство на Линдер с Рене ЛьоПринс доведе до съвместно режисиране на собствените му филми, започвайки през 1911 г. Той обиколи света между 1912 и 1913 г., посещавайки Испания, Германия и Русия (Санкт Петербург). По време на пързаляне през 1911 г. той получи травма на коремната преградна мембрана. С избухването на Първата световна война, Линдер се присъедини към френската армия и беше ранен няколко пъти по време на службата си. След войната той се опита да постигне успех в Съединените щати, но този опит се оказа неуспешен. По-малкият му брат, Морис, постигна известност като национален играч по ръгби, докато сестра му Марсел присъстваше в някои от неговите филми. Мак Линдер почина на 1 ноември 1925 г. в Париж, оставяйки след себе си наследство, което значително повлия на създаването на образа на „Бродягата“ на Чарли Чаплин.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Марсел Марсо

Роден като Марсел Мангел в Страсбург, Франция, на 22 март 1923 г., Марсел Марсо стана световно признат френски актьор и мим. Неговото рождено име отразяваше родителите му, Шарл Мангел, касапин, и Ана Верцберг. Семейството се премести в Лил през 1926 г. по професионални причини и по-късно се преместиха в Англия. Още от рано Марсел е повлиян от филмите на Чарли Чаплин, което вдъхновява мечтата му да стане мим, и посещава лицея Фустел дьо Кулоанж в Страсбург до 1938 г. През Втората световна война семейството на Марсо евакуира и първоначално се заселва в Шанселада и Перигеу. На 17-годишна възраст той бяга със семейството си в Лимуа и учи в гимназия „Гай-Люсак“ и École des arts décoratifs de Limoges през 1941 г. Той активно участва във Френското еврейско съпротивително движение, помагайки за спасяването на еврейски деца, включително около тридесет, които успяват да избягат в Швейцария с неговия братовчед Жорж Лоингер. Той приема фамилното име „Марсо“ по време на германската окупация, позовавайки се на Франсоа Северин Марсо-Дегравие. Благодарение на владеенето си на английски, френски и немски език, той служи като офицер за връзка на Трета армия на генерал Джордж Патън по време на войната. Трагично, баща му е арестуван и депортиран в Аушвиц през 1944 г., където е убит. След конфликта, Марсо започва да учи в Школата за драматично изкуство "Шарл Дюлен" през 1945 г., получавайки инструкции от Джошуа Смит, Етиен Декур и Жан-Луи Баро. През август 1944 г. той представя своето първо значимо изпълнение пред публика от 3000 войници в Париж. През 1947 г. създава персонажа 'Бип клоунът', дебютирайки го на 22 март в Театър "Пош Монпарнас", вдъхновен от Пип от романа на Чарлз Дикенс *Големи очаквания*. През 1949 г. получава наградата Дюборо за своя мимодрама *Смърт преди зора* и основава трупата Compagnie de Mime Marcel Marceau същата година. Повече от 60 години Марсо забавлява публиката по целия свят като професионален изпълнител, участвайки във филми като 'Барбарела' (1968) и 'Безмълвен филм' (1976), където единствената му изречена дума е "Не". Той посвещава шестдесет години на издигането на пантомимата до вид изкуство, изпълнявайки над 5000 представления. Марсел Марсо почина на 22 септември 2007 г. на възраст 84 години и беше положен да почива в гробището Пери Лакер в Париж.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Мишел Галабрю

Роден в Сафи, Мароко, на 27 октомври 1922 г., Мишел Галабру е бил френски актьор и писател. Баща му, Пол Галабру, е бил инженер и професор. Първоначално се стремял да стане професионален футболист за “Стад олимпик Монпелие”, след което накратко е учил право по молба на баща си. Прекарал е ранните си години в Сафи, а по-късно – в Еро преди да се премести в Париж. Кариерата на Галабру обхваща почти седемдесет години, включващи над 250 филма и повече от 80 пиеси. Галабру започва своя актьорски път през 1951 г. с малка роля във Ma femme, ma vache et moi . Получава първоначално признание за изпълнението си в La guerre des boutons (1963) и придобива широка популярност с Le Gendarme de Saint-Tropez (1964), играейки адютанта Жербер. Често се появява заедно с Луи дьо Фюнес в няколко филма, включително продължения на Le Gendarme de Saint-Tropez и L'Avare . Комедийните му сътрудничества се простират до филми, режисирани от Жан Жиро, Жан-Пиер Моки, Жорж Лотнер, Бертранд Блие и Клод Зиди. Той е пенсионер (член) на Комеди Франсез от 1950 до 1957 г. и печели първа награда от Националния консерватория за драматично изкуство. Филмографията на Галабру включваше както комедии, така и драми, с забележителни роли в L'avare , Jo , Nous irons a Deauville , La Cage aux Folles , La Cage aux Folles II , La Cage aux Folles 3: The Wedding , Le viager , Subway , Kamikaze и Uranus . Бертранд Блие, Коста-Гаврас и Жан-Люк Годар бяха сред режисьорите, с които той работи. Той спечели награда Сезар за най-добра мъжка роля през 1977 г. за ролята си на Жозеф Бувие в The Judge and the Assassin на Бертранд Таверние, и получи номинации за наградата Сезар за най-добра мъжка поддържаща роля през 1986 г. ( Subway ) и 1991 г. ( Uranus ). Той режисираше Театър Монмартр-Галабру и Театър де Диш Еър. Последното му изпълнение беше в едночасовото представление Le Cancre . Мишел Галабру почина на 4 януари 2016 г. в Париж на възраст 93 години.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Омар Си

Омар Си е френски актьор, продуцент на филми, сценарист и хуморист, роден на 20 януари 1978 г. в Трапес, Евелин, Франция. Той е с произход фулани, родителите му са имигранти от Западна Африка; майка му е от Мавритания, а баща му от Сенегал, и двамата родом от село Бакел. Роден и израснал в района Льо Мерисие на Трапес, той е едно от девет деца. През 1996 г. Си започва професионалния си живот в Радио Нова, опит, който включва среща с Фред Тесто. Радиопредаванията му довеждат до комедийни сегменти в 'Service après-vente des émissions' между 2005 и 2012 г., както и до телевизионното предаване 'Omar et Fred', което дебютира по Canal+ през 2001 г. и продължава и днес. Той също така се появява в 'Le Cinéma de Jamel' на Canal+ и формира комедиен партньорство с Фред Тесто, известно като Омар и Фред. Си получава признание за физическата си комедия и се снима във филми като (2001), , и . Той също така участва в албум срещу расизма, наречен през 2003 г. Той постигна широко признание след участието си в хита от 2011 г. във Франция – „Недосегаемите“, което му донесе наградата „Сезар“ за най-добър актьор през 2012 г. и „Globe de Cristal“ за най-добър актьор. Той стана първият чернокожий актьор, получил награда „Сезар“. След този успех, Си се появи в няколко американски блокбъстъра, включително „Х-Мен: Дни на бъдещето минало“ (2014), „Джурасик свят“ (2015), „Трансформърс: Последният рицар“ (2017) и „Арктически кучета“ (2019). Той също така озвучи герои във видеоигри като 'Tomb Raider Legend' и 'Logorama'. От 2021 г. той участва в Netflix сериала „Лупин“. През 2021 г. е обявен за един от 100-те най-влиятелни хора в света според Time. Си е осигурил договор за дългосрочно сътрудничество за пълнометражни филми с Netflix, заедно с първоначално споразумение за сътрудничество с HBO Max. В момента живее в Хидън Хилс близо до Лос Анджелис, САЩ.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Пиер Дак

Пиер Дак, роден като Андре Исак на 15 август 1893 г. в Шалон сюр Марн, Франция, е бил френски хуморист. Неговото семейство, произхождащо от Алзас (Утенхайм и Нидерброн-ле-Бе), имало еврейски корени и емигрирало след Френско-пруската война. Баща му, Саломон Исак, бил касапин, а семейството се преместило в Париж, когато Дак бил на три години. Посещавал уроци по цигулка като дете, но е бил изключен от училище през 1908 г. заради шега. Кариерата на Дак започва през 20-те години като шансониер в кабарета като „La Muse rouge“ и „La Vache enragée“. През 1938 г. той създава сатиричния вестник „L'Os à moelle“, който придобива популярност, преди да бъде спрян от нацистка цензура. Той се появява във филми като „Voilà Montmartre“ (1934) и „Juanita“ (1935). През 1941 г., бягайки от конфликта на Втората световна война, той търси убежище в Лондон. Там допринася за Радио Лондон, служба на BBC, достигаща окупирана Франция, като композира хумористични песни и изпълнява комедийни рутини. Той е арестуван в Испания, опитвайки се да достигне Лондон, и прекарва няколко месеца във франкистките затвори. След Втората световна война, Дак формира комичен дует с Франсис Бланш и заедно създават и водят популярни радиопредавания като *Malheur aux barbus*, *Signé Furax* и *Bons Baisers de partout*. Дак измисля комичния термин „Шмилблик“, описан като „строго цялостен, което служи абсолютно на нищо и затова може да служи на всичко“ и популяризира думата „луфок“. Той също така изобретява биглотрона и рецептата за ядково сладко. Бил посветен във франкмасонството през 1926 г. и създава пародичен масонски ритуал, наречен „Le rite des Voyous“. Пиер Дак е удостоен с няколко отличия през живота си; сред тях са Croix de Guerre (както от 1914-1918, така и от 1939-1945), медал за съпротива и отличието да бъде назначен за рицар на Ордена на Почетния легион. До смъртта си на 9 февруари 1975 г. в Париж, той остава активен във филмите и телевизията, с роли в продукции като *La Famille Anodin* (1956) и *Ne jouez pas avec les Martiens* (1968).

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Пиер Ричард

Пиер Ричард е комедиант от Франция, роден през 1934 г. Известен с високия рус мъж с една черна обувка, Завръщането на високия рус мъж с една черна обувка, Ла Шавр.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Фернандел

Фернан Жозеф Дезире Контаден, известен професионално като Фърнадел, е роден на 8 май 1903 г. в Марсилия, Франция. Родителите му са Дезире Бедуан и Денис Контаден, произхождащи от Пероза Аржентина, Италия; баща му работи като счетоводител и се изявява като любителски комедиант под псевдонима „Синед“. Имал е двама братя, Огюст-Марсел (1897-1961) и Франсис (Франсинед) (1914-2012), и една сестра, Маргарит (1910-2006). Започнал в музикални зали, Фърнадел приема сценичното име Фърнадел през 1922 г., наименование, дадено му от неговата тъща. Той се жени за Енриет Фелиси Манс през 1925 г. Кариерата на Фърнандел започва с участия в кафенета и на сватби, последвани от победа в детско певческо състезание в Théâtre du Châtelet в Марсилия на седемгодишна възраст. Дебютира във филма Le Blanc et le Noir през 1930 г. Популярността му нараства постоянно през 30-те и 40-те години на миналия век, с ключови роли във филми като Angèle (1934), Regain (1937), Le Schpountz (1938) и La Fille du Puisatier (1940). Той си сътрудничи широко с Марсел Паньол, като се появява в тринадесет от филмите му. През 1939 г. издава популярната песен „Félicie aussi“ и има успешен запис на „La Caissière du Grand Café“ през 1947 г. Фернандел се превърна в една от най-големите звезди на френското кино за няколко десетилетия, снимайки се в над 125 филма между 1930 и 1969 година. Той беше добре известен с ролята си на италианския селски свещеник в поредицата & Don Camillo ; от 1951 до 1970 година, роля, която доведе до среща с папа Пий XII през 1953 година. Неговите отличителни черти на лицето, които той наричаше „gueule de cheval“ (конска физиономия), се превърнаха в запазена марка. Той се появи и в италиански и американски филми, включително & Around the World in 80 Days ; (1956) с Дейвид Нивен и & Paris Holiday ; (1958) с Боб Хоуп и Анита Екберг. Фернандел участва в режисурата или съвместното производство на множество филми през цялата си кариера. Филмите на Фернандел привлякоха над 200 милиона зрители по време на неговата кариера, а през 1968 година генерал Шарл дьо Гол заяви, че Фернандел е единственият французин, по-известен от самия него в световен мащаб. След поставяне на диагноза рак на белия дроб, той почина на 26 февруари 1971 година, а останките му са погребани в Cimetière de Passy в Париж. Неговият син Франк Фернандел стана актьор и певец и участва заедно с баща си в & L'Âge ingrat ; и & En avant la musique ;.

Виж профила

Потвърден Незаявен

Франция

Франсоа Кавана

Франсоа Кавана, роден на 22 февруари 1923 г. в 14-и арондисман на Париж, е бил френски автор и редактор на сатиричен вестник. Починал е на 29 януари 2014 г. в Кретей. Възрастането му в Ножан сюр Марн е белязано от неговия италиански имигрантски баща, Луиджи Кавана, който е работил като зидар, и майка му, Маргарит Шарвен. Още от ранна възраст, заобиколен от италиански имигранти, той документира тези преживявания в своя автобиографична творба Les Ritals , публикувана през 1978 г. Получава свидетелство за основно образование на 12-годишна възраст и получава „бревет“ през 1939 г. Ранният живот на Кавана включва разнообразна заетост; на 16-годишна възраст той работи като доставчик на поща, продавач на плодове/зеленчуци и каменоделец. Журналистическата му кариера започва през 1945 г. с Libération. През 1940 г. е принуден да се премести в Бордо поради Втората световна война, а от 1943 до 1945 г. е принуден на трудова повинност (STO) в Берлин. По време на този период той формира връзка с Мария Татарченко, украинска работничка, на която посвещава Les Russkoffs през 1979 г. Той съосновава няколко сатирични списания, включително Hara-Kiri , Hara-Kiri Hebdo , Charlie и Charlie Hebdo , допринасяйки значително за тяхното създаване и успех. Пише в различни жанрове, включително репортажи, сатира, есета, романи, автобиография и хумор. Комичният стил на Кавана се характеризираше с комбинация от шеги, абсурд, кок-о-л’ан (бързи асоциации), сатира и подигравки. Неговите произведения често докосваха сюрреализма и често осмиваха представянето на науката и учените. Той преведе шест книги за известни карикатуристи, включително Li'l Abner през 1971 г. и L'Univers impitoyable de Gary Larson през 1988 г. Имаше идеята да преименува Hara-Kiri на Charlie Hebdo през ноември 1969 г. след забраната му. Появи се в френското литературно токшоу Apostrophes през 1978 г., където прочуто каза на Буковски да „мълчи“. Les Ritals , първоначално публикуван на глави в Hara-Kiri , започвайки през 1976 г., беше адаптиран в пиеса, която изследва теми за имиграцията и резонира с много семейства. Получи наградата Prix Interallié през 1979 г. за Les Russkoffs . Последната му книга, Lune de miel , засегна болестта му на Паркинсон.

Виж профила